Оливър Рьогл: Банковият съюз ще намали рисковете и фалит като на КТБ ще е невъзможен

Прегледът на качеството на активите на шестте български банки от Европейската централна банка ще бъде обективен, защото местната политика няма да повлияе на резултатите. Това коментира Оливър Рьогл, председател на управителния съвет на “Райфайзенбанк България”.

Банкерът е убеден, че след присъединяването на България към банковия съюз и европейския валутен механизъм на еврозоната (ERM II) фалити като този на четвъртата по големина българска банка – КТБ, и то “по толкова бърз и ужасен начин”, няма да са възможни.

Оливър Рьогл смята, че в рамките на Европейския банков съюз не може да фалира голяма банка, а най-много някоя, която е на 15-то или 20-то място в дадена страна.

Той напомни, че някои централни банки в ЕС са под политическо влияние и за пример даде Унгария, за която не е ясно доколко е независима или е под влияние на премиера Виктор Орбан.

Под знака на ЕЦБ

Според Рьогл банковият съюз може да намали рисковете, защото „ЕЦБ е най-строгият регулатор, който може да имаме“. Той разкри, че с интерес очаква резултатите от стрес тестовете, които европейският банков регулатор провежда в шест големи финансови институции в България и напомни, че преди две години всички български банки преминаха стрес теста на БНБ.

Банкерът е сигурен, че България ще има ползи от присъединяването към валутния съюз както заради засилване на политическата тежест на страната, така и заради по-голямата стабилност на банковата система, нулевия валутен риск и намаляването на трансационните разходи.

Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк с ресор корпоративно банкиране, каза, че увличението на цените при присъединяването ще е около 0,2-0,3%, което ще зависи от конвергенцията на българската икономика към тази на еврозоната. Той се позова на актуален доклад от ЕС, като коментира, че “не е важно, че цените ще скачат, а доходите да растат съпоставимо”. „Проинфлационна спирала от Европа няма да има заради фиксирания курс към еврото, при закръглянето цената няма да е толкова голяма“, категоричен е той.

Конкуренцията при таксите за преводи

„Таксите за преводи намаляха, като тенденцията на спад започна преди години, след като финтех компаниите предложиха по-ниски цени”, каза Добромир Добрев и коментира как банките ще компенсират загубата на такъв ресурс. Той е убеден, че след влизането на европейската директива на 15 декември, според която банките трябва да уеднаквят таксите за трансгранични преводи в евро, много от преводите ще се оптимизират и това ще се отрази в разходите на банките. Той информира, че сега цената на левовия превод е под себестойността на валутния. „Конкуренцията не би позволила поскъпване”, смята банкерът.

Перспективи пред икономиката

Анализ на Райфазенбанк България показва, че през тази година българската икономика ще нарасне с около 3,1%, публичните финанси ще се запазят стабилни, ще има увеличение на заплатите заради ниската безработица.

„Очакваме добра и динамична среда за еврозоната и за България. Изборите за Европарламент ще са предизвикателство, а големият залог ще е Brexit. Лихвите ще останат на същите нива, ЕЦБ ще ги промени през 2020 г.”, прогнозира Оливър Рьогли. Той е на мнение, че в България ще има леко забавяне на растежа, който ще се движи от потреблението – с ръст от 6%, и инвестициите – 6,5%.

По думите му безработицата през миналата година беше 5,2%, но се очаква тази година да е около 5,5%, макар и „под тази в еврозоната“. „През 2018 г. имаше положителна картина на публичните финанси с бюджетен баланс от 137 млн. лева и излишък от 0,1% от БВП. За тази година очакваме слаб дефицит от 0,5% от БВП“, каза Оливър Рьогл и като минус посочи ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции – 1,5 млрд. евро през миналата година, като очаква вложенията тази година да са в същия размер. Той отбеляза, че Сърбия и Румъния са над това ниво.

По-голям пазарен дял

В Райфайзенбанк отчетоха 7,3% пазарен дял в банковата система в момента след ръст от 4,3% през миналата година. Като постижение в банката смятат увеличението на броя на клиентите в корпоративното банкиране, които са със 182 повече и достигат до 7980.

„Но докато кредитният портфейл расте с 16%, по-слаб е темпът на привлечения ресурс. И в нашия, и в банковия сектор преобладават заемите за оборотно финансиране с дял от 56% за сметка на инвестиционното кредитиране, което е с дял от 44%“, пресметна Добромир Добрев.

Преориентиране към мобилно банкиране

Изпълнителният директор Ани Ангелова съобщи тенденции в банкирането на Райфайзенбанк, които показват поведението на клиентите, като данните са за 2018 г. на годишна база. „При гражданите кредитният портфейл нарасна с 15%, като почти хармонично нарастват и депозитите – с 17%. С 25% е ръстът на новоотпуснатите заеми има увеличение на пазарния дял на Райфайзенбанк при потребителското кредитиране – 11,55%, а при ипотечното – 7%. При потребителските заеми средната сума на взетите кредити расте от 15 хил. лева през 2017 г. до 16,7 хил. лева през миналата година, а вноската се вдига от 225 лева на 245 лева. Заемите са основно за ремонт, каза тя. – При жилищните кредити вече се теглят 118 хил. лева средно, докато през 2017 г. тази сума беше 106 хил. лева. Средната сума на вноската расте от 600 лева до 637 лева. Интересът е към монолитно и ново строителство.“

Ангелова потвърди, че през последните няколко години има преориентиране от онлайн към мобилно банкиране. 83% от плащанията в Райфайзенбанк са безконтактни, като 91% от тях са онлайн, а 34% от клиентите ползват онлайн и мобилно банкиране.

Източник: investor.bg

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.